Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
21. Всеки имаше по четири лица и всеки — по четири крила, а под крилата им подобие на човешки ръце.
22. А лицата им приличаха като ония лица, които видях при река Ховар, — същият вид, същите те. Всеки вървеше право в тая посока, която беше пред лицето му.
Глава 11.
1. И дигна ме духът и ме доведе при източните врата на Дома Господен, които гледаха към изток. И ето, — при входа на вратата двайсет и пет човека; и между тях видях Иазания, син Азуров, и Фалтия, син Ванеев, князе народни.
2. И Той ми каза: сине човешки! ето людете, които имат наум беззаконие и които дават лош съвет в тоя град,
3. думайки: „още е далеч; нека градим домове; той91 е котел, а ние — месо“.
4. Затова изречи против тях пророчество, пророкувай, сине човешки.
5. И слезе върху мене Дух Господен и ми каза: кажи, тъй казва Господ: което говорите вие, доме Израилев, и което ви наум идва, това Аз зная.
6. Много ваши убити сложихте в тоя град, и улиците му изпълнихте с трупове.
7. Затова тъй казва Господ Бог: вашите убити, които сложихте сред него, са месо, а той — котел; но вас Аз ще изведа из него.
8. Вие се боите от меч, и Аз ще напратя върху ви меч, казва Господ Бог.
9. И ще ви изведа из него, ще ви предам в ръцете на чужденци и ще извърша съд върху вас.
10. От меч ще паднете; на Израилевите предели ще ви съдя, ще познаете, че Аз съм Господ.
11. Той не ще бъде за вас котел, и вие не ще бъдете месо в него; на Израилевите предели ще ви съдя.
12. И ще познаете, че Аз съм Господ; защото по Моите заповеди не ходихте, и Моите наредби не изпълняхте, а ходихте по наредбите на околните вам народи.
13. И ето, когато аз пророкувах, Фалтия, Ванеевият син, умря. И паднах ничком, викнах със силен глас и казах: о, Господи Боже! нима искаш докрай да изтребиш остатъка на Израиля?
14. И биде към мене слово Господне:
15. сине човешки! на твоите братя, на твоите братя, на твоите еднокръвни и на целия Израилев дом, — на всички тях, живеещите в Иерусалим, казват: „живейте далеч от Господа, тая земя е дадена нам да я владеем“.
16. На това кажи: тъй казва Господ Бог: макар и да ги отдалечих между народите и макар да ги пръснах по земите, обаче Аз ще бъда за тях като светилище в ония земи, където отидоха.
17. После кажи: тъй казва Господ Бог: Аз ще ви събера измежду народите и ще ви върна от земите, в които сте разпилени; и ще ви дам земята Израилева.
18. И ще дойдат там, и ще изхвърлят из нея всичките й гнусотии и всичките й мръсотии.
19. И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
20. за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.
21. А чието сърце се повлече по гнусотиите им и мръсотиите им, тяхното поведение ще обърна върху главите им, казва Господ Бог.
22. Тогава Херувимите дигнаха крилата си, и колелата бяха до тях; и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
23. И дигна се славата Господня изсред града и се спря над планината, която е на изток от града.
24. И духът ме подигна и ме пренесе във видение, чрез Божия Дух, в Халдея при преселниците. И видението, което видях, избягна от мене.
25. И аз разказах на преселниците всички думи на Господа, които Той ми откри.
Глава 12.
1. И биде към мене слово Господне:
2. сине човешки! ти живееш всред размирен дом; те имат очи да виждат, а не виждат; те имат уши да слушат, а не слушат; защото те са дом размирен.
3. А ти, сине човешки, приготви си нужното за преселване и средден пресели се пред очите им, пресели се от твоето място на друго място пред очите им; може би те ще разберат, макар и да са дом размирен;
4. и вещите си изнеси като вещи нужни при преселване, денем пред очите им, и сам излез вечерта пред очите им, както излизат за преселване.
5. Пред очите им си пробий отвор в стената, и изнасяй през него.
6. Пред очите им вземи товара си на рамо, по мръкнало го изнеси, закрий си лицето, за да не видиш земята; защото Аз те поставих за личба на дома Израилев.
7. И извърших, както ми бе заповядано; вещите си като вещи нужни при преселване изнесох денем, а вечерта прокопах си с ръка отвор в стената, по мръкнало изнесох товара и го дигнах на рамо пред очите им.
8. И на сутринта биде към мене слово Господне:
9. сине човешки! не каза ли ти Израилевият дом, домът размирен: какво вършиш?
10. Кажи им: тъй казва Господ Бог: това е предвестие за началника в Иерусалим и за целия дом Израилев, който е там.
11. Кажи: аз съм личба за вас; което аз върша, то ще бъде с тях, — в преселение, в плен ще отидат те.
91
Градът.